Тема 2
Неправилно възпитание в семейството и поведенчески реакции на децата
Ценностите, идеалите, вярванията се оформят в общуването в семейната среда. Невинаги е лесно да отговорим на въпроса дали родителите са отгледали и възпитали децата си по начин, който се отразява негативно върху поведението и мисленето на децата им и е оставило трайни последици в тяхната психика. Една от формите на неправилно възпитание е т.н. хипопротекция безнадзорност, недостатъчна грижа и закрила. Изразява се в протоколно изпълнение на родителските задължения, липса на внимание до степен, в която повечето деца започват да се чувстват невидими, сякаш не съществуват. Особено пагубно е, когато се приеме максимата, че детето „ще се научи само“, ще се самовъзпитава и саморазвива по пътя на пробите и грешките. Това е доста примитивно мислене, защото адаптивните механизми на детето не са достатъчно развити и при липса на подкрепа и насочване на поведението в социалноприемлива посока, не може да се разчита на това, че „животът ще го научи“.
В резултат на такова възпитание се формира неустойчива и незряла личност, с недостатъчно развито адекватно и адаптивно поведение, склонна към некритично възприемане на различни влиянияи внушения, които не винаги оформя се личност с високо равнище на конформност. Когато неуспехите и грешките преобладават в развитието, можем да очакваме негативизъм, озлобление или поведение, влизащо в разрез с моралните и правни норми.
Хиперпротекцията е свързана с прекалено обгрижване, стремеж към предпазване на детето от сътресения и лошите неща в живота. Изразява се в непрекъснати забрани, често необосновани и противоречиви, дребнав контрол, отнемане на възможността за самостоятелни решения. Такъв стил на възпитание благоприятства развитието на пасивна покорна и зависима личност, която не е способна да реагира адекватно на променящите се жизнени ситуации и да намери своето мястото в живота. Излишно засилениете ограничения водят до потиснатост, невротични оплаквания и състояния, различни емоционални нарушения. Често такива деца се проявяват като своенравни, дръзки, трудно намират приятелска среда поради насаденото им чувства за собствена значимости изключителност.
Родителите, които живеят в мир със себе си, не изпитват потребност да контролират порасналите си деца, но други са мотивирани от дълбоко неудовлетворение от животаи страх да не бъдат изоставени. За тях независимостта на детето е вид осакатяване. Колкото повече то пораства, толкова по-силно те дърпат конците, които продължават да го държат в зависимо положение. Всички родители контролират децата си до момента, в който децата поемат сами контрола над живота ситози период се извършва в края на пубертета. В семействата с хиперпротекция предаването на контрола се извършва с години или не се извършва никога.
Друг неблагоприятен за развитието на детето подход е емоционалното отхвърляне от страна на родителите . Причините за емоционалното прленебрегване могат да са различни социални неблагополучия, нежелано дете, патологични отклонения у родителите, алкохолизъм и т.н. Много често родителите се стремят да отхвърлят, да не признаят пред себе си факта, че детето им е в тежест, че емоционалните контакти и грижи към него са недостатъчни.
Често те оправдават своето поведение с житейски обстоятелства, външни причини, на особеностите на самото дете и т.н. Отношението им епизодично се сменя с кратковременни изблици на нежност и загриженост към детето, като причината за това е както чувството за вина, така и от егоцентричния им стремеж да покажат на околните какви добри родители са. Такъв подход води до изостряне на характерната за детската възраст неуравновесеност и неустойчивост, възпрепятства чувството за сигурност както в семейната, така и в извънсемейната среда, усилва се тревожността.
Често срещани, особено в семействата на извършители на противообществени прояви и престъпления, са жестоките взаимоотношения. Нерядко те се съчетават с крайна степен на емоционално отхвърляне на децата и на членовете на семейството един спрямо другиго. Проявяват се като ескалиращо безразличие, егоистична грижа за самия себе си, пълно пренебрежение към интересите и тревогите на другите членове на семейството и изграждане на невидима стена между тях. Съпровождат се с пълна липса на помощ, подкрепа и разбиране. Дори и без наличието на гръмки скандали, кавги, побоища, тези отношения са особено пагубни за развитието и възпитанието на детето.
Нерядко описаните отношения в семейството се проявяват в необосновани и чести наказания върху децата, т.н. синдром на изкупителната жертва. Постоянните наказания често са свързани с общо неприемане и враждебност в семейството. С голяма вероятност дете, спрямо което постоянно са използвани такива методи на възпитание, ще реагира на наказанието с прояви на агресия (дори жестока) както в семейството, така и извън него, и по-късно в създаденото собствено семейство.
Друг подход при възпитанието на децата е този, при който родителите предявяват засилена морална отговорност към своите деца. Те са обзети от идеята, вярват и правят всичко възможно за детето да реализира в живота собствените им несбъднати мечти. В много случаи тези родителски амбиции са непоносимо бреме за физиката или психиката на детето, тъй като не са съобразени с неговите желания, нагласи, възможности и способности. То се чувства морално задължено да отговори подобаващо на желанията на родителите, но тези изисквания, когато са нетърпящи възражение, са неблагоприятни за бъдещото му развитие. Особено неблагоприятен е за по-чувствителни деца и за деца, чиято психика се отличава например с по-бавен темп, не понася големи натоварвания и др. подобни особености.
Нормално е притесненията и грижите на родителите за здравето на децата да са особено силно изразени и да ангажират активно вниманието им. Причините могат да бъдат различни трудности при раждането, заболявания в рода, семейна обремененост, реални страхове и др. Тук става въпрос за възпитание в атмосфера на култ към болестта, наличие на хипохондрични нагласи у родителите. Изразява се в прекомерна загриженост за реални или възможни заболявания и недъзи предимно от телесен характер. Поведението е стриктно спазване на режима, лечението, предпазването, на стремежа към максимално стерилна социална и хигиенна среда, които нямат нищо общо с хигиенните навици. Прилагането на такова възпитание благоприятства формирането на инфантилна, незряла личност, на хипохондрични нагласи, егоистична фиксация върху грижите за собственото здраве и „бягство в болестта“, независимо дали я има или не. При изявени страхове на родителите, свързани с различни заболявания, „бягство в болестта“ е един доста умело използван метод за манипулирането им от страна на децата. С това се обяснява и засилилата се в последните години психоматика при децата. Един много често срещан погрешен подход във възпитанието е противоречиво възпитание в семейството. Членовете на семейството прилагат несъвместими възпитателни подходи и предявяват понякога противоречиви изисквания, също в случаи на конкуренция и дори открити конфликти при родителите; двамата родители веднъж санкционират (или забраняват) дадено поведение на детето, неговите занимания, интереси и т.н. (според настроението си в момента), друг път ги поощряват, единия родител разрешава, другият забранява; манипулиране на детето при противоборство между родителите, въвличането му в противоречията с цел доказване на другия родител и на околните собствената правота, а за такава позиция на съдник в спора детето нито има желание, нито подготовка. При такъв противоречив подход се възпрепятства устойчивото развитие на личността, формират се неустойчиви критерии за правилно и неправилно поведение, детето се чувства в състояние на „безтегловност“ и семеен вакуум, не на свое място. Комбинацията от изключително меки изисквания от страна на единия родител и твърдата, излишно ограничителна позиция на другия, се срещат често в семействата на деца правонарушители. Несъответствието между това как се държат родителите и това, което изискват от детето, благоприятстват такива отклонения. В резултат то може да отхвърля дори приемливо поведение на майката или бащата. В голяма част от случаите лошото поведение съдържа в себе си елемент на търсене от детето на внимание от страна на родителите, възрастните спомагат за фиксирането на такова поведение, като отделят внимание на детето тъкмо в такива моменти. Някой родители не обръщат внимание на положителните страни в детското поведение и се занимават предимно с „лошите“ постъпки.
В последно време много се говори за децата, отгледани и възпитани извън семейството. Налице е тенденция за намаляване броя на децата, които се намират в институции, например от интернатен тип, и настаняването им в семейства на близки или в приемни семейства. Естествено най-добрата среда за детето да се отдели от семейната, но не винаги. През някой периоди е дори полезно детето да се отдели от семейството за известно време и да живее сред връстници. Вредна за неговото развитие е не раздялата сама по себе си, а обстоятелствата и ситуациите, които са я съпътствали.
Поведенческите реакции на децата при такива стилове на отношения са най-различни.
• Поведение на еманципация- изразява се със стремеж към придобиване на по-голяма свобода, избягване от опеката и контрола на родителите, съхраняване и ревниво пазене на своите малки тайни, усамотяване, вглъбяване в себе си, анализиране, съпоставяне с околните;
• Групирането с връстници – често този поведенчески модел създава грижи на родителите, а и не само от тях. Полезни са по-честите, но ненатрапчиви контакти с децата, коментиране на приятелската среда, съучениците и др. когато влиянието на тази среда е неблагоприятно, би било добре не грубо и категорично да ги отхвърлим и забраним, а да се постараем да обясним и убедим детето в тяхното неблагоприятно за него въздействие;
• Поведение и реакции с различни увлечения – четене на книги, разнообразни хобита, стремеж към показност във външния вид облекло, грим, желание да бъдат център на внимание, увлечения по компютрите, сексуални увлечения ни др.
• Понякога в поведението на децата може да се забележат т.нар. реакции на отказ от контакт- влошена комуникативност на детето. Неблагоприятно за развитието е, ако това се превръща или се е превърнало в стил на поведение. Наблюдават се и откази от игри, от храна, които понякога са израз на абнормно развитие на детето и инфантилизация;
• Опозиционни реакции в поведението на детето се наблюдават, когато се предявяват непосилни за неговите възможности, способности и противоречащи на неговите желания натоварвания или претенции. Такива могат да се породят при рязко намаляване на вниманието към или пренебрегване на детето от страна на родителите например при поява на ново дете в семейството, втори баща или майка и др. Детето започва битка с виновниците за това положение- непослушание, демонстрации на незачитане, действия, противоположни на исканите, бягства от дома, скитане, кражби, демонстративни суицидни опити и др.
• Реакции на подражание на поведението на определено лице, което е авторитет за детето- родител, близък, приятел и т.н. • Асоциално поведение- поведение , чрез което се нанася вреда или се нарушават защитени от закона права, интереси и отношения. Понякога такова поведение се използва като „наказателна акция“ и отмъщение спрямо родителите;
• Ранна употреба и злоупотреба с цигари, алкохол и психоактивни вещества. Може да са мотивирани от: възприети модели и норми на поведение в неблагоприятна приятелска среда; подражание на родителско или семейно поведение; реакция на противопоставяне спрямо натрапчиви родителски влияния и поучения; неадекватни начини за утвърждаване, обособяване и завоюване на авторитет.
Ценностите, идеалите, вярванията се оформят в общуването в семейната среда. Невинаги е лесно да отговорим на въпроса дали родителите са отгледали и възпитали децата си по начин, който се отразява негативно върху поведението и мисленето на децата им и е оставило трайни последици в тяхната психика. Една от формите на неправилно възпитание е т.н. хипопротекция безнадзорност, недостатъчна грижа и закрила. Изразява се в протоколно изпълнение на родителските задължения, липса на внимание до степен, в която повечето деца започват да се чувстват невидими, сякаш не съществуват. Особено пагубно е, когато се приеме максимата, че детето „ще се научи само“, ще се самовъзпитава и саморазвива по пътя на пробите и грешките. Това е доста примитивно мислене, защото адаптивните механизми на детето не са достатъчно развити и при липса на подкрепа и насочване на поведението в социалноприемлива посока, не може да се разчита на това, че „животът ще го научи“.
В резултат на такова възпитание се формира неустойчива и незряла личност, с недостатъчно развито адекватно и адаптивно поведение, склонна към некритично възприемане на различни влиянияи внушения, които не винаги оформя се личност с високо равнище на конформност. Когато неуспехите и грешките преобладават в развитието, можем да очакваме негативизъм, озлобление или поведение, влизащо в разрез с моралните и правни норми.
Хиперпротекцията е свързана с прекалено обгрижване, стремеж към предпазване на детето от сътресения и лошите неща в живота. Изразява се в непрекъснати забрани, често необосновани и противоречиви, дребнав контрол, отнемане на възможността за самостоятелни решения. Такъв стил на възпитание благоприятства развитието на пасивна покорна и зависима личност, която не е способна да реагира адекватно на променящите се жизнени ситуации и да намери своето мястото в живота. Излишно засилениете ограничения водят до потиснатост, невротични оплаквания и състояния, различни емоционални нарушения. Често такива деца се проявяват като своенравни, дръзки, трудно намират приятелска среда поради насаденото им чувства за собствена значимости изключителност.
Родителите, които живеят в мир със себе си, не изпитват потребност да контролират порасналите си деца, но други са мотивирани от дълбоко неудовлетворение от животаи страх да не бъдат изоставени. За тях независимостта на детето е вид осакатяване. Колкото повече то пораства, толкова по-силно те дърпат конците, които продължават да го държат в зависимо положение. Всички родители контролират децата си до момента, в който децата поемат сами контрола над живота ситози период се извършва в края на пубертета. В семействата с хиперпротекция предаването на контрола се извършва с години или не се извършва никога.
Друг неблагоприятен за развитието на детето подход е емоционалното отхвърляне от страна на родителите . Причините за емоционалното прленебрегване могат да са различни социални неблагополучия, нежелано дете, патологични отклонения у родителите, алкохолизъм и т.н. Много често родителите се стремят да отхвърлят, да не признаят пред себе си факта, че детето им е в тежест, че емоционалните контакти и грижи към него са недостатъчни.
Често те оправдават своето поведение с житейски обстоятелства, външни причини, на особеностите на самото дете и т.н. Отношението им епизодично се сменя с кратковременни изблици на нежност и загриженост към детето, като причината за това е както чувството за вина, така и от егоцентричния им стремеж да покажат на околните какви добри родители са. Такъв подход води до изостряне на характерната за детската възраст неуравновесеност и неустойчивост, възпрепятства чувството за сигурност както в семейната, така и в извънсемейната среда, усилва се тревожността.
Често срещани, особено в семействата на извършители на противообществени прояви и престъпления, са жестоките взаимоотношения. Нерядко те се съчетават с крайна степен на емоционално отхвърляне на децата и на членовете на семейството един спрямо другиго. Проявяват се като ескалиращо безразличие, егоистична грижа за самия себе си, пълно пренебрежение към интересите и тревогите на другите членове на семейството и изграждане на невидима стена между тях. Съпровождат се с пълна липса на помощ, подкрепа и разбиране. Дори и без наличието на гръмки скандали, кавги, побоища, тези отношения са особено пагубни за развитието и възпитанието на детето.
Нерядко описаните отношения в семейството се проявяват в необосновани и чести наказания върху децата, т.н. синдром на изкупителната жертва. Постоянните наказания често са свързани с общо неприемане и враждебност в семейството. С голяма вероятност дете, спрямо което постоянно са използвани такива методи на възпитание, ще реагира на наказанието с прояви на агресия (дори жестока) както в семейството, така и извън него, и по-късно в създаденото собствено семейство.
Друг подход при възпитанието на децата е този, при който родителите предявяват засилена морална отговорност към своите деца. Те са обзети от идеята, вярват и правят всичко възможно за детето да реализира в живота собствените им несбъднати мечти. В много случаи тези родителски амбиции са непоносимо бреме за физиката или психиката на детето, тъй като не са съобразени с неговите желания, нагласи, възможности и способности. То се чувства морално задължено да отговори подобаващо на желанията на родителите, но тези изисквания, когато са нетърпящи възражение, са неблагоприятни за бъдещото му развитие. Особено неблагоприятен е за по-чувствителни деца и за деца, чиято психика се отличава например с по-бавен темп, не понася големи натоварвания и др. подобни особености.
Нормално е притесненията и грижите на родителите за здравето на децата да са особено силно изразени и да ангажират активно вниманието им. Причините могат да бъдат различни трудности при раждането, заболявания в рода, семейна обремененост, реални страхове и др. Тук става въпрос за възпитание в атмосфера на култ към болестта, наличие на хипохондрични нагласи у родителите. Изразява се в прекомерна загриженост за реални или възможни заболявания и недъзи предимно от телесен характер. Поведението е стриктно спазване на режима, лечението, предпазването, на стремежа към максимално стерилна социална и хигиенна среда, които нямат нищо общо с хигиенните навици. Прилагането на такова възпитание благоприятства формирането на инфантилна, незряла личност, на хипохондрични нагласи, егоистична фиксация върху грижите за собственото здраве и „бягство в болестта“, независимо дали я има или не. При изявени страхове на родителите, свързани с различни заболявания, „бягство в болестта“ е един доста умело използван метод за манипулирането им от страна на децата. С това се обяснява и засилилата се в последните години психоматика при децата. Един много често срещан погрешен подход във възпитанието е противоречиво възпитание в семейството. Членовете на семейството прилагат несъвместими възпитателни подходи и предявяват понякога противоречиви изисквания, също в случаи на конкуренция и дори открити конфликти при родителите; двамата родители веднъж санкционират (или забраняват) дадено поведение на детето, неговите занимания, интереси и т.н. (според настроението си в момента), друг път ги поощряват, единия родител разрешава, другият забранява; манипулиране на детето при противоборство между родителите, въвличането му в противоречията с цел доказване на другия родител и на околните собствената правота, а за такава позиция на съдник в спора детето нито има желание, нито подготовка. При такъв противоречив подход се възпрепятства устойчивото развитие на личността, формират се неустойчиви критерии за правилно и неправилно поведение, детето се чувства в състояние на „безтегловност“ и семеен вакуум, не на свое място. Комбинацията от изключително меки изисквания от страна на единия родител и твърдата, излишно ограничителна позиция на другия, се срещат често в семействата на деца правонарушители. Несъответствието между това как се държат родителите и това, което изискват от детето, благоприятстват такива отклонения. В резултат то може да отхвърля дори приемливо поведение на майката или бащата. В голяма част от случаите лошото поведение съдържа в себе си елемент на търсене от детето на внимание от страна на родителите, възрастните спомагат за фиксирането на такова поведение, като отделят внимание на детето тъкмо в такива моменти. Някой родители не обръщат внимание на положителните страни в детското поведение и се занимават предимно с „лошите“ постъпки.
В последно време много се говори за децата, отгледани и възпитани извън семейството. Налице е тенденция за намаляване броя на децата, които се намират в институции, например от интернатен тип, и настаняването им в семейства на близки или в приемни семейства. Естествено най-добрата среда за детето да се отдели от семейната, но не винаги. През някой периоди е дори полезно детето да се отдели от семейството за известно време и да живее сред връстници. Вредна за неговото развитие е не раздялата сама по себе си, а обстоятелствата и ситуациите, които са я съпътствали.
Поведенческите реакции на децата при такива стилове на отношения са най-различни.
• Поведение на еманципация- изразява се със стремеж към придобиване на по-голяма свобода, избягване от опеката и контрола на родителите, съхраняване и ревниво пазене на своите малки тайни, усамотяване, вглъбяване в себе си, анализиране, съпоставяне с околните;
• Групирането с връстници – често този поведенчески модел създава грижи на родителите, а и не само от тях. Полезни са по-честите, но ненатрапчиви контакти с децата, коментиране на приятелската среда, съучениците и др. когато влиянието на тази среда е неблагоприятно, би било добре не грубо и категорично да ги отхвърлим и забраним, а да се постараем да обясним и убедим детето в тяхното неблагоприятно за него въздействие;
• Поведение и реакции с различни увлечения – четене на книги, разнообразни хобита, стремеж към показност във външния вид облекло, грим, желание да бъдат център на внимание, увлечения по компютрите, сексуални увлечения ни др.
• Понякога в поведението на децата може да се забележат т.нар. реакции на отказ от контакт- влошена комуникативност на детето. Неблагоприятно за развитието е, ако това се превръща или се е превърнало в стил на поведение. Наблюдават се и откази от игри, от храна, които понякога са израз на абнормно развитие на детето и инфантилизация;
• Опозиционни реакции в поведението на детето се наблюдават, когато се предявяват непосилни за неговите възможности, способности и противоречащи на неговите желания натоварвания или претенции. Такива могат да се породят при рязко намаляване на вниманието към или пренебрегване на детето от страна на родителите например при поява на ново дете в семейството, втори баща или майка и др. Детето започва битка с виновниците за това положение- непослушание, демонстрации на незачитане, действия, противоположни на исканите, бягства от дома, скитане, кражби, демонстративни суицидни опити и др.
• Реакции на подражание на поведението на определено лице, което е авторитет за детето- родител, близък, приятел и т.н. • Асоциално поведение- поведение , чрез което се нанася вреда или се нарушават защитени от закона права, интереси и отношения. Понякога такова поведение се използва като „наказателна акция“ и отмъщение спрямо родителите;
• Ранна употреба и злоупотреба с цигари, алкохол и психоактивни вещества. Може да са мотивирани от: възприети модели и норми на поведение в неблагоприятна приятелска среда; подражание на родителско или семейно поведение; реакция на противопоставяне спрямо натрапчиви родителски влияния и поучения; неадекватни начини за утвърждаване, обособяване и завоюване на авторитет.