История
След Освобождението - 1878г. просветното движение в Силистра се развива ускорено. Още през месец декември 1880г. в града е открито трикласно държавно училище /прогимназия/. По време на управлението на Стефан Стамболов започва реализация на идеята за откриване на Педагогическо училище в Силистра. Изборът на крайграничния град не е случаен. Национално ангажираната Народнолиберална партия не забравя, че "щит и меч" за запазване на българщината е образованието на роден език. Педагогическото училище има за цел да осигури тъй необходимите педагогически кадри за младата държава, а и за българската общност в Северна Добруджа. С подкрепата на Димитър Петков / роден в Северна Добруджа /- "дясната" ръка на Стамболов, идеята е реализирана още през 1890г. През 1892г. с масовото участие на ентусиазираните българи отваря врати за бъдещите педагози новата сграда на училището. Стилният палат и досега краси града ни и е негова емблема. Това е днешната Картинна галерия. Изпълнило своите задачи Педагогическото училище прераства закономерно в Гимназия от учебната 1910-1911г., когато вместо прием на ученици в Педагогическто училище е оформен първия гимназиален клас.
Преливането на Педагогическото училище в гиманзия продължава плавно през следващите години, когато над Балаканите зрее важно събития-войната срещу Османската империя. Подготовката на 75-годишнината на гимназиалното образование в Силистра бяха намерени много доказателства за процеса на оформяне на гимназията. Особено ценни са свидетелствата за зрелост на завършилите през учебната 1914/1915година силистренски гимназисти. За съжаление голямата част от основните документи са унищожени или отмъкнати по време на румънската окупация на Южна Добруджа. Запознатите с историята на учебното дело в Южна Добруджа не са изненадани, че първият випуск на Силистренската гимназия завършва обучението си и полага зрелостни изпити в град Свищов. Как и защо става това? Още преди мирните преговори в Лондон на воюващите в Балканската война държави да завършат, гр.Силистра, "с 3км. околовръст" са предадени на кралство Румъния от Великите сили. Но апетитът на румънските власти "идва с яденето". В хода на започналата Междусъюзническа война, в която България воюва срещу Сърбия, Гърция и Черна гора, Румъния забива коварно нож на притеснената си южна съседка. Румънските войски /без да имат срещу себе си въоръжена сила / окупират българските земи до линията Тутракан-Балчик. С последвал Букурещки договор, довел до т.нар. Втора национална катастрофа, Южна Добруджа попада в румънски ръце. Завоевателите удрят безмилостно по българското образование в новите си земи. Премахнато е обучението на роден български език, кощунство, което не са си позволявали и в Турция. Великолепната сграда на Гимназията е предоставена за нуждите на румънската администрация и полиция. Наглите нови господари предлагат на българските учители да работят в новооткритите румънски училища. Но нашите учители, какъв пример за национално достойнство, единодушно отказват да служат на румънската власт, въпреки примамливите обещания и заплахите. Опитите да се обучават българите по частни домове и на добра воля от учителите не са ефективни. Енергични представители на силистренската общественост получават съгласието на бълграските власти учениците да се обучават в България. Без колебание ученици и учители по различни пътища и начини поемат трудния път на бежанци. Националното чувство и жажадата за българско образование са мотивирали всички да преодолеят трудностите. В казармите на 5-ти Дунавски полк в гр.Русе с голямо закъснение, но с нестихващ ентусиазъм, за силистренските ученици започва новата учебна 1913-1914г. Оръжието е българското слово, а вярата в победата на правдата-голяма. Интересни за спомените на последните живи свидели на този ученически героизъм...
1910-1911 г. – Превръщане на педагогическото училище в реална гимназия
Юни 1913 г. – Закриване на училището от румънските власти
Март 1914 г. – в гр.Русе се събират около 200-250 ученици и така Силистренската гимназия продължава своето съществуване
1914-1915 г. и 1915-1916г учебна година Силистренската гимназия е преместна в гр.Свищов
По време на Първата световна война Силистренската мъжка гимназия се мести в Ловеч, а девическата в Дряновския манастир
Пролетта на 1918 г. – Двете гимназии са вече в Силистра
Декември 1918 г. – Гимназията е закрита от румънския режим
Май 1920 г. – Откриване на една вечерна гимназия за 5 последователни учебни години до края на учебната 1918-1919 г. Гимназията дава 176 завършили средно образование, като през периода 1919-1940 г. техният брой достига 1016
1940 г. – патрон на гимназията става Св. Климент Охридски
1940-1941 г.и 1941-1942 г. – Силистренска смесена гимназия
Октомври 1942 г. – Народна смесена гимназия „Св. Климент Охридски”
3.XII.1942 г. – Наименованието на гимназията е сменено на „Княз Симеон Търновски”
Юли – Август 1943 г. – Силистренска смесена гимназия „Симеон Търновски”
Март 1944 г. – Държавна смесена гимназия „Симеон Търновски”
17.V.1946 г. – Отново „Св. Климент Охридски”
1949 - 1950 г. – Към гимназията се откриват две педагогически паралелки
1950 - 1951 г. – Обособява се самостоятелно педагогическо училище
1950 – 1951 г. – Гимназията се превръща в Средно единно училище
1954 г. – Сформира се Второ единно училище „Димитър Благоев”
1958 г. – с писмо № 1247 Министерството на народната просвета определя гимназията за политехническа
1.IX.1968 г. – Първо средно политехническо училище „Климент Охридски” и Второ средно политехническо училище „Димитър Благоев” се обединяват в Политехническа гимназия „Св. Климент Охридски”
1971 г. – По случай 60 годишнината на гимназията с указ № 825 от 19.V.1971 г. гимназията е наградена с орден „Кирил и Методий” – първа степен.
С орден „Кирил и Методий” - първа степен е награден учителят по математика Вергил Крумов, а със същия орден втора степен е удостоена учителката по български език и литература Росица Димитрова Желкова
1983-1984 учебна година е формирано Първо ЕСПУ с природоматематическа насоченост
1985 г. – Първо ЕСПУ прераства в ПМГ „Св. Климент Охридски”
1985 г. – с указ №3240 гимназията е наградена с орден „Народна Република България” – 1-ва степен
1997 г. – Провеждане за първи път на математическо състезание „Вергил Крумов” със спонсорството на Никола Кръстев
1998 г. – Завещание на Никола Кръстев в полза на ПМГ „Св. Климент Охридски”
1910 - 1911 г. - директор Никола Раев
1915 - 1917 г. - директор на мъжката гимназия е Хараламби Стефанов, а на девическата е Тодор Бахнев
1919 - 1922 г. - директор на смесената гимназия Тодор Бахнев
1923 - 1927 г. - директор Цвятко Железаров
1927 - 1930 г. - директор Тодор Бахнев
1930 - 1932 г. - директор Никола Раменков
1932 г. - директор Цвятко Железаров
1940 г. - директор Тодор Дашков
1941 г. - директор Лефтер Бояджиев
1942 - 1944 г. - директор Марин Баев
1944 - 1960 г. - директор Атанас Неделчев
- директор Вяра Минчева
- директор Найден Томов
1968 г. - директор Кирил Иванов
1975 г. - директор Стоян Пеев
1985 г. - директор Георги Георгиев
1996 г. - 2012г. - директор Денка Балушева
от 2013 г. - директор Анелия Невска