Ученици от ПМГ „Климент Охридски“ достойно представиха България на проект по Еразъм+
Лятото на 2021 г.ще се запомни от участниците в проекта за младежки обмен на Еразъм + „SolidART – Образование отвъд границите“, бр. 2020-2-RO01-KA105-080646.
Младежкият обмен имаше за цел да повиши осведомеността относно значението на солидарността и сътрудничеството сред младежите в неравностойно положение от източноевропейските държави, Повишаване на знанията на 45 млади хора за равен достъп до образование с помощта на изразяване чрез различни художествени инструменти: ( форум, театър, музика, арт пърформанс), за да се създаде диалог с вземащите решения в образователната област. В дейностите по проекта младежите се запознаха с методите на оксфорд дебатите, както и с други способи на неформалното образование. 45-те младите хора от трите участващи държави- Румъния, Северна Македония и България запознаха своите връстници с образователната система в своята страна. Градът – домакин Решица в Република Румъния беше разгледан от гостите от България и Република Северна Македония. През всичките 10 дни участниците се подготвяха за публично събитие в град Решица, използвайки техниката на Форум Театър,. Целта на събитието бе да повиши осведомеността за важността на солидарността и сътрудничеството между младежите от източноевропейските страни, особено по време на пандемична ситуация. Участниците създадоха сами артистичните моменти и нарекоха своя спектакъл „Animal arts“, който се представи пред публика в центъра на град Решица. Във формата форум театър, решаваща роля има публиката. Тя предлага най-правилните решения на поставените проблеми и представлението се преиграва с промяната на старите герои и включване на нови актьори в спектакъла.
МНЕНИЕ НА ЕДИН ОТ УЧАСТНИЦИТЕ:
Erasmus+ е едно приключение, една незабравима емоция и прекрасен начин да научиш повече за себе си, за света, за различните гледни точки и начини на мислене. Имах удоволствието да бъда част от този проект през лято 2021. На първо място, проектът е приключение – пътуване извън страната, възможност да предизвикаш себе си и да подложиш на тест всички твои възможности. На второ място е процес на обогатяване – практикуваш езиковите си умения, както и комуникационните, презентационните и артистичните си такива. За мен този проект е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали. И дори за миг не си представях колко незабравимо ще се окаже. До този момент от живота си, не бях излизала от страната и пътуването за мен беше вълнуващо. Пристигането, настаняването и първите дни от престоя бяха дни на адаптация. След тези няколко дни, всеки следващ беше по-хубав от предходния. Активностите бяха изключително интересни, абсолютно ненатоварващи и същевременно много добър начин да научим нещо ново. В началото си беше предизвикателство да слушаме, разбираме и говорим изцяло на английски, но в последствие свикнахме. Енърджайзърите преди всяка активност бяха момента, в който можеш да се отпуснеш, да бъдеш себе си, да научиш нещо ново и различно за всеки един участник от проекта. Именно енърджайзърите са нещо, което взех за себе си и имам намерение да използвам дори в дейности, свързани с училище. И стигаме до любимата ми част – краят на деня, след всички активности – вечерите. Вечерите на хамаците, около лагерния огън бяха времето да бъдеш абсолютно и изцяло 1000% себе си. Разговори на всякакви теми, смях, бира, музика и огън – не очаквах, че ще се окаже толкова добра комбинация. Няма как да не спомена приятелствата, които ще останат за цял живот. Независимо, че с някои от участниците в българската група сме от едно училище, успях да ги опозная по един различен начин – в нова светлина. Има хора от македонската група, с които до ден днешен, вече три месеца след като проектът приключи, продължаваме да си комуникираме. Не съм предполагала, че за десет дни можеш да намериш толкова много хора, с които да се опознаеш до такава степен, че да имаш чувството, че познаваш от цял живот. Една от причините да се колебая дали да се включа в проекта беше рожденият ми ден, който в последствие се оказа най-вълнуващият ден, заради който си заслужаваше да отида. От посрещането, до изпращането – целият ден на езерото беше прекрасен. Неподозираща нищо, останах изключително изненадана и благодарна на всички. Любима част си остава плаването с лодка. За тези десет дни се смях и забавлявах толкова, колкото не бях през последни няколко месеца. Всеки ден беше различен, всяка вечер беше неповторима. Вечерта на различните националности беше прекрасна. Това беше много добра възможност да се докоснем до всяка една от групите и техните традиции. Опитахме вкусна храна, получихме прекрасни подаръци, танцувахме. И всички тези вечери се превръщаха в посрещането на изгрева и едва няколко часа сън. Но безсънието не беше проблем, с малко адреналин, кофеин и щастие всичко влизаше в норми. Неслучайно използвах толкова пъти „не подозирах, „не очаквах“, „прекрасно“, „невероятно“, „неповторимо“ – това са думите, с които мога да опиша всичко. Относно страната, в която се проведе проектът, Румъния, мога да кажа, че не успях да видя толкова много от нея, но пък всичко, до което се докоснах, ми хареса. В близост до мястото, на което бяхме, имаше прекрасна природа – гора и манастир. Беше красиво, остават само спомените и снимките, които си направихме. В един от последните дни бяхме в близкия град, Решица, малък, но пък красив. Присъствахме на един много интересен концерт, и не, не само на импровизирания ни малък животински спектакъл, над който работихме всички, но и на истински концерт. Наблюдавахме залеза, разходихме се, до голяма степен нощния живот ни завладя и носталгията в очите ни вече се четеше. Няма да забравя сълзите, с които си тръгнах. Беше ми тъжно, защото всичко приключваше. Оставаше ми само тетрадката, в която някои от участниците ми написаха послания и хубавите спомени, с които се прибрах.
В заключение мога да кажа, че ERASMUS + e проект, в който с удоволствие бих се включила отново. Това е възможност да излезеш от зоната си на комфорт, да научиш много нови неща и да се запознаеш с много нови и различни хора. Благодарна съм, че имах възможността да се включа в проекта. Благодаря на всички – от българите в групата ми, нашите лидери, организаторите на целия проект и семействата им до останалите участници в проекта.
Симона Димова, 11.в клас
