Участие на ученици от ПМГ във Втората национална конференция
„За Апостола като символ на цяла една епоха, за България, за родолюбието, и за младите хора и техните учителите говориха вицепрезидентът госпожа Маргарита Попова, генерал-майор Тодор Цонев – ректор на Висшата военна академия „Георги Стойков Раковски”, в която се проведе конференцията, председателят на Общобългарския комитет „Васил Левски” господин Васил Василев и авторът на емблематичния роман „Време разделно” академик Антон Дончев.
Думите на всички тези изявени българи предизвикаха изключително силни аплодисменти и трогнаха присъстващите в залата ученици, учители и общественици. Аз също не останах равнодушна и отново се замислих за Дякона, творил неуморно над идеала за „Чиста и свята република”. Позволявам си да цитирам госпожа Попова и напълно да се съглася с думите ѝ: „Апостолът е необикновен човек. Той е изражение на една сила излязла из цели векове страдания, из цял океан унижения. Съдбата го доведе и го постави над цял рояк проповедници и мъченици на свободата, за да разклати масите, за да ги събере, за да ги вдъхнови, за да предизвика събития, които създават бъдеще. Какво създаваме ние днес? Ненависти, интриги, липса на знания и отказ да живеем исторически.” Давам си сметка, че намеренията на възрожденския човек са били толкова непорочни и предани на идеята за по-добро бъдеще! И то по целия път, който безсмъртният титан извървява до черното бесило - „беден, гол и бос”. Този човек дава обещание – да се жертва за свободата, и го изпълнява без да поиска нищо в замяна. Затова остава в сърцата ни храбър и обгърнат в ореол от обич. „143 години безсмъртие” (таз годишният лозyнг по време на честванията от обесването на му), защото, както каза господин Василев, Левски, макар и посмъртно побеждава Империята...
А сега ви призовавам - нека помним незабравимото и почитаме миналото си не само на паметните дати и националните празници!“
Текст и симки: Мила Драгомирова, 11.в клас