Назад към новините

Споделено от...

Снимка от събитието Life isn’t about finding yourself.
Life is about creating yourself.
“До: Мен, когато бях осмокласничка
Последните месеци, които прекарвам в училище, все повече ме карат да се замислям и да погледна назад във времето и по-точно към последните осем години, които съм прекарала като ученичка на Природоматематическа гимназия. В спомените си ясно виждам онова малко и наивно дете, на което, ако днес имах възможност, искам да кажа следното:
Чака те интересен път и най-важното е да имаш вяра в себе си. Възползвай се от безгрижните си години и ги изпълни с много, много щастливи моменти, защото това, което ще остане трайно в съзнанието ти, са само те. Но преди всичко, научи се да оценяваш възможностите, които ти се предоставят. Да бъдеш ученик навярно за теб значи да станеш рано сутрин, да се запътиш към любимото училище и неволно да се отклониш от пътя си към добре познатата „Дупка“. Здравословното ти състояние някак си все се влошава. Горкият ти! Цяла година те държи тази остра вирусна инфекция. А и на всичкото отгоре, ти все си болен, а трябва и да учиш, и контролни да правиш. Минават си годините и все си повтаряш: „Най-важните уроци не се научават в училище.“ Да, ама не! Именно училището е мястото, където ти ще научиш най-важните уроци за истинския живот, който ти предстои. И не ти говоря за тези по алгебра или геометрия. Въпреки че, довери ми се, и тези знания все някак ще ти бъдат полезни. Как иначе ще сметнеш колко ще ти струват онези брутални обувки, намалени с 30%? Или пък ако те заболят бъбреците, ще решиш, че трябва сериозно да се замислиш за черния ти дроб. Но ако оставим общата култура на страна, има далеч по-важни неща, които ти предстои да научиш. На тях няма да те изпитват, но не бързай да се радваш, защото рано или късно животът ще те изпита на тези уроци. А в него няма такава опция като да повтаряш годината.
Училището е едно малко общество, където ти, ако имаш късмет, ще се научиш да се доверяваш и да ти се доверяват, да бъдеш отговорен, да изпълняваш задълженията си и да търсиш правата си също. Ще се научиш да спазваш правила, което ще ти е нужно, защото така или иначе като навършиш пълнолетие ще ти се наложи да спазваш едни правила, наречени „закони“. В училище имаш възможност да разговаряш, да се запознаваш, да се сприятеляваш. Не е задължително, но има доста голям шанс да случиш на някой приятел от твоя или съседния клас, който ще ти остане доживот. По-важното е, че в елитно училище, като твоето, имаш на разположение седем часа на ден, пет дни в седмицата. Имаш преподаватели, които знаят много за намалението на процент, черния ти дроб, мазнините и алкохолите и нека не забравяме - тридневното пиянство на оня руснак Сталин. Но преди всичко, със сигурност, тези хора знаят много повече от теб за живота. Сега, ако трябва да погледна назад и да кажа какво съм запомнила от всички тези часове, то ще е именно онези малки, но значими неща, които със сигурност не влизат в учебния план, но ако влизаха, щяха да са със заглавие на урока: „Как да бъдеш човек.“ Цели се високо и се стреми да успееш да откраднеш по малко от всеки един от тези хора, защото те са посветили живота си, за да са там, за да ти дадат нещо, дори и то да е повече от това, което заслужаваш. Често ще те нахокват, и понякога дори ще си мислиш, че ги мразиш. Ще звънят на майка ти, ще развалят плановете ти за уикенда, ще те изпитват час след час, докато не ти покажат кой е “di Boss”. Но ако не го правят, знай, че не те ценят достатъчно. Това може би ще са едни от малкото хора, които ще срещнеш през живота си и ще желаят само и единствено твоето добро. Е, и да ходиш редовно на училище, разбира се. Но това също е за добро и дано ти да го осъзнаеш навреме. Нещата, през които ще преминеш в училище, ще те направят истински човек. Приеми всички трудности и се възползвай от тях. Също както остриетата шлайфат диамант до съвършенство. Ти си един скъпоценен камък и ще ти е нужна много воля, постоянство и упоритост, за да направиш от себе си достоен човек, което в днешно време е еквивалент на диамант. А тези хора са там, за да ти посочват грешките и да ти покажат правилния път. Възползвай се от това, което ти е дадено. Create yourself.
На Елисавета Атанасова. Благодаря за безбройните обаждания и случайните срещи на автогарата.”
Споделено от Георгия Косева, ученичка от 12а клас