Теодора от IXб клас сред отличените участници в областен литературен конкурс
Аз вечно диря блясъка в очите на детето, подало ми пролетно глухарче в парка, нежната усмивка, която не спира да ме преследва от отдавна отминалите летни дни, нюансите в косата на посивелия старец и ръцете на татко, които винаги са тук, за да ме хванат. А щом се загубя и не се намеря в собствените си мисли, диря себе си в изкуството, защото само то успява да ме открие и изведе далеч от материалното.
Търся красотата в емоциите, дори в тези, които пораждат само грозота у хората – като тъгата. Понякога и осакатена от живота, искам да продължавам да избирам своите криволичещи пътища, за да оставя дирята, която безпътните не притежават. Опознаването на новото е по-вълнуващо от всяка рутина, към която сме се приспособили. Човек не трябва да спира да дерзае, докато не намери истинското щастие. Не бива да снижава критериите си, защото никога нищо не е наготово и ние сме единствените, които можем да се борим за повече.