3 март
Третият ден от месец март е момент, който пази зад себе си близо хиляда и петстотин години история. Още от заселването на траките и славяните на Балканите, и тяхното обединение в една нация, до „черната” 1396г. се формира стереотип, надживял дори и най-многобройните нации на съвременната сцена. Това значително групиране изиграва важна роля за преодоляване на османското робство, дебнело над българската територия близо 5 века. Стигнало се до паметната дата 3.март, когато с всеобщи усилия, ревностен патриотизъм и осмисляне на най-ценното богатство – свободата, българският народ доказал, че място за турските заптиета на българска територия няма.Росина Георгиева от XIа, със своите отлични представяния от състезания и литературни конкурси зад гърба си, беше асистентка по вдигане на националния флаг по време на празничното тържество в центъра на град Силистра. На въпроса „Какво минава през мислите ти, когато чуеш датата 3.03?” тя сподели:
“Трети март е денят, когато трябва да забравим "българщината" на съвремието, негативна и обвиняваща, и да върнем отново онази от Възраждането, с най-висш идеал, социалната и лична свобода. Това е и един празник не само на паметта и храбростта, а на ценностите на всеки от нас. Защото трябва да има ден, когато да благодарим, че сме живи, че говорим на собствения си език, че сме в собствената си държава и че не плащаме данъци, подобни на кръвния, например. Трябва да осъзнаем, че за да открием себе си в обществото, първо трябва да открием принадлежността си към нещо голямо. А ние всички откриваме принадлежността си към България на 3. Март.”
Нека всички братя българи знаем докъде се простират нашите корени; да учим историята си, защото тя е ценен извор за същността, традициите и всичко онова, от което можем да се чувстваме напълно горди с миналото си; да възхваляваме името на страната ни; да не бъдем патриоти само веднъж в годината, а ежедневно да показваме обичта към родината си и всичко зад нея. Въпреки онези от нас, които бягат зад политическите граници на България, ние сме способни да бъдем душевно сплотени, за да държим живо още векове наред това, което неповторимо краси сърцата ни – България.
Мартин Георгиев, 12а клас