Интервю с Николай Георгиев
ИНТЕРВЮ С АБИТУРИЕНТНиколай Георгиев
21 май 2024 г.,
вторник
Една от най-големите трагедии, които съм наблюдавал, е опитът на медии и журналисти да осъществят контакт с представителите на младото поколение. Било заради взаимното неразбиране на ценности и виждания за света, или заради липсата на усилие от двете страни да се получи качествен диалог, обикновено разговорът протича в изтъркани клишета, при които и интервюиращия, и интервюирания се пънат да измислят съответно въпроси и отговори колкото да отбият номера. Цял живот като стана свидетел на такова събитие си казвам “Добре че не съм аз!”. Но ето – и моят момент да се поизмъча настъпи.
1. Опиши се с три думи.
Lorem. Ipsum. Dolor.
2. Какво те прави по-специален от другите?
Със сигурност е хубаво човек да има нещичко, за което да се тупа в гърдите, че е “по-специален” и “по-добър” от другите, но считам, че е грешно да основава самочувствието си на него. Най-вече защото той рано или късно ще се убеди, че има и други с такива качества или умения и далеч не е толкова “специален”. Ето например аз мога да се радвам, че пет пъти съм бил лауреат на национални олимпиади и състезания, че съм бил награждаван от Президента за “върхови постижения в областта на образованието”, че ще уча желаната ми специалност в Софийския университет, но изведнъж се появява един господин на моите години, който, освен че също е получавал тези награди, ми заявява “Много съм разочарован, че не ме приеха в MIT и ще трябва да се задоволя САМО с Харвард!”. А да кажем, че си наистина специален. Да приемем, че си едно на милион. Е, както казваше един мой лектор, иди в мегаполис като Ню Йорк и ще можеш да събереш една класна стая с хора, които все пак са по-добри от теб.
3. Кои теми най-силно те вълнуват?
През годините съм проявявал интерес към различни неща, които, пишейки това сега, осъзнавам, че звучат доста несвързано заедно: киберсигурност, търговско право, спешна медицина, психология, изкуствен интелект, фирмено разузнаване, химия, политика, авиация, физика… Понастоящем съм подхванал някои дялове на киберсигурността (свързани със сканирането на големи масиви от IP адреси за заинтересованите) и ме вълнува въпросът за опасностите от развитието на изкуствения интелект (и не – нямам предвид, че роботите ще ни завладеят в близкото бъдеще).
4. Кои неща те натъжават?
Не вървя с тефтер в джоба, в който да записвам какво ме е натъжило и замисляйки се, не мога да се сетя за много конкретни такива случки. Може би едно нещо, които ми е давало повод за меланхолични мисли, е покрай колко много човешки трагедии преминаваме без дори да осъзнаем. Вероятно всеки ден подминаваме някой с история, достойна за “Съдби на кръстопът” без дори да подозираме. Гледаш една панелка – стотици съдби, събрани на едно място. Половината тази вечер ще пият – едни от мъка, други от щастие, трети за спорта и никой не подозира за останалите. И в най-добрите, и в най-лошите си дни сутринта в метрото слушаш една и съща песничка. А без значение от деня покрай теб има десетки хора, които може да са на върха, а може и да са на дъното на живота си. А ти никога няма да знаеш.
5. Ако можеше да създадеш закон, какъв щеше да бъде той и защо?
По принцип бих въвел някои промени в Закона за кадастъра и имотния регистър, но тъй като за повечето това е скучно, по-скоро бих задължил хората, които задават такива въпроси да трябва да им отговорят публично и да поставят името и подписа си (нотариално заверен) под отговорите в Държавен вестник!
6. Ако можеше да нарушиш закон, какъв щеше да бъде той и защо?
Законът на Хофстатър гласи, че всичко отнема повече време от очакването, дори когато си взел предвид закона на Хофстатър. Много бих искал да наруша този закон поне веднъж, но обикновено не ми се получава. Ето например вече два пъти си изпускам срока да отговоря на тези въпроси (но може ли човек да ме вини?). 7. Коя личност /съвременна или историческа/ би искал да срещнеш и защо?
Това е много труден избор. Все пак в историята има толкова велики хора, от които човек би могъл да познае безценна мъдрост. Чувал съм, от друга страна, че някой си пират Уилям Кид бил заровил някакво съкровище някъде си. Така че моят избор би бил Уилям Кид.
8. Назови три неща, които все още не знаем за теб.
Карам без книжка от една година (КАТ, МВР, Прокуратурата, знам, че четете това, да уточня – от една година си карам курсовете – само учебната!). Мога да интубирам човек през носа без да ползвам ларингоскоп. Третото не мога да го обявя публично още, защото съм подписал декларация за конфиденциалност.
9. Как разбираш, че знаеш нещо със сигурност?
Много е лесно да знаеш! Въобще няма какво да му мислиш. Обаче съвсем друго да е разбираш това, дето уж го знаеш. Можеш и най-сложните теореми да рецитираш без хал хабер да имаш какво значат. То и аз съм чувал, че реалната част на нетривиалните нули на Римановата дзета-функция би трябвало да е винаги една втора, ама нито имам някаква представа какво казах току-що, нито знам дали е вярно. И много мъдрости може да говориш, но обикновено едва с натрупването на житейски опит започваш да разбираш истинското им значение. Като цяло знанието се осмисля, когато можеш да го предадеш. Добър показател, че практически разбираш нещо е когато си способен да го обясниш по нов, твой си собствен начин. А още по-добър – когато по нечие чуждо обяснение, можеш да кажеш дали това човек разбира какво говори.
10. Какво смяташ, че стои между теб и пълното ти щастие?
Още само четири (пет, ако броите този) въпроса!
11. За теб ПМГ е…
Това е мястото, където прекарах осем години от живота си. И какви години бяха! Истината е, че най-добрите спомени съм ги направил далеч от сградата на Гимназията. Но именно на ПМГ дължа своите приключения по света и у нас. Носех името на училището редом с моето, докато пътувах за разни състезания и олимпиади на различни места от Хисаря до Лос Анджелис. Единственото клише, което съм склонен да изрека, защото е вярно, е че до голяма степен дължа тези пътуванията, по време на които съм натрупал значителна част от академичния и житейския си опит, на хора които съм срещнал в ПМГ – било то учители или други ученици.
12. За ПМГ ти си…
Искрено се надявам да съм оставил моя положителен отпечатък върху Гимназията, както тя остави своя върху мен.
13. Кое е най-лудото нещо, което си правил в училище?
Някъде към края на 10. клас хакнах училищните камери, това брои ли се?
14. Твоето пожелание към тези, които остават в ПМГ?
На първо място, надявам се, че сред вас няма мои набори и всички са си взели изпитите. Пожелавам ви да оползотворите оставащите ви години в ПМГ – учете се, забавлявайте се, не създавайте твърде големи главоболия на учителите си… Търсете баланса, но винаги полагайте усилия за нещата, с които сте се захванали. Защото, ако не вие, то някой друг ще го направи. И все пак влагайте мисъл в действията си – ако видите, че се потите като коне за едното нищо, спрете за секунда, погледнете нещата под друг ъгъл и се замислете дали няма по-умно и ефикасно решение.