1100 години от успението на българския светец Климент Охридски

През 2016 година се навършват 1100 години от успението на българския светец Климент Охридски, ученик и следовник на Светите братя равноапостоли Свети, свети Кирил и Методий.
Кой е Свети Климент Охридски?
Основните източници за живота и дейността на светеца са Пространното житие, написано през 11. век от архиепископа на българската архиепископия, със седалище в Охрид –гъркът Теофилакт Охридски и краткото му житие, написано по-късно през 13. век, отново от грък, архиепископът на“Цяла България“, Димитър Хоматиян.
От тях научаваме, че Климент бил “по род европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи“ и че от юношеска възраст се присъединява към мисионерската дейност на Константин Философ и Методий, работи в Панония, а година преди смъртта на Кирил е ръкоположен за свещеник.
Погонени от Великоморавия, след смъртта на Архиепископ Методий през 885 година, учениците му „закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие“. Те знаели, че българският княз Борис очаква славянските писмена, техните автори и учители на създадената нова азбука. България отново приема чадата си, прокудени от Великоморавия, въоръжени с най-силното оръжие, гарантиращо духовната независимост и бъдеще на народа –славянската писменост и създаващата се вече книжнина на говоримия език на българските славяни.
Свещеник Климент, Наум и Ангеларий намират не само топъл прием в столицата Плиска, но и възможност да разгърнат широка книжовна дейност, да утвърдят християнството и богослужението на разбираем за народа език. Още на следващата година на пристигането на тримата в Плиска – 887 година, Климент е изпратен със специална мисия в югозападните предели на обширното българско княжество – областта Кутмичевица.
Няма българин, който да не знае за изключително ползотворната дейност на учителя Климент. В градовете Главиница, Девол и Охрид той организира училища за ограмотяване, подготвя свещенослужители, поставя основите на българското православно християнство. Обикаляйки всички области, „той имал във всяка епархия избрани между другите“ до 3500 ученици, с които прекарвал повечето от времето си и им разкривал „по-дълбоко места от писанията“. По думите на автора на краткото му житие , тогава Климент измислил и „други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“, най-вероятно ползваната и до днес азбука, наричана на първоучителя Свети Кирил – Кирилица.
При възцаряването на Симеон – 893 година, Климент и Наум вече са подготвили основата на пълна духовна независимост от Цариградската патриаршия – въвеждането на богослужение на старобългарски език като единствен официален език и замяна на гръцките свещеници с подготвените хиляди българи като свещенослужители на славянски. Самият Климент бил въздигнат в сан „пръв епископ на български език“. Мястото му на учител в Охридската книжовна школа заел неговият съратник презвитер Наум, а Климент се отдал изцяло на богата жанрово писателска дейност. Той си поставил за образец в своята работа великия си учител Методий, като „се грижел и се молел да не се измами, когато му подражава“.
И когато „прегърбен от старост“ решил да се откаже от епископството, княз Симеон категорично отказал и използвал богатото си красноречие да го убеди да остане. Оттеглянето му от епископския престол, според Симеон, би било „лошо знамение“ за положението на самия владетел на трона. Престарелият епископ се вслушал в думите на княза и не отстъпил от своя, станал вече символичен пост за независимостта на държавата до края на земните си дни. Защото, както казал Симеон, „отстъплението е позволено за недостойните, а ти си по-високо от всякакво достойнство“.
На 27 юли 6424 година от Сътворението на света (916 година от Р.Хр.) Климент Охридски „ се преселил при господа“ и бил погребан в манастира „Свети Пантелеймон“, град Охрид, в гроб, който сам си подготвил. Храмът, където светителствал в последните години от земния си живот, приел тленните останки на Епископ Климент Охридски.
Датата на смъртта е 27. юли по Юлиянския календар (ст.ст.) и влиза в Българския православен календар и като ден на патрона на храма- Св. вмкч. Пантелеймон. Същия ден, 27.юли, всяка година се отдава дължимата почит на Светите Седмочисленици – Първоучителите равноапостоли Кирил и Методий и техните пет ученици: архиепископите Горазд и Климент Охридски, както и Наум, Сава и Ангеларий.
Тъй като разликата между двата календара, тогава изполвания Юлиянски календар и сега действащия Грегориански календар за 10.век е пет дни, всяка година на 1.август отбелязваме на точния брой години от успението на Свети Климент. Тази година те ще бъдат 1100.
По установена в българската просветна система традиция, гимназиите имат за свой патрон някой от плеадата дейци на просветното дело, писатели, национални герои. Месеци след освобождението на Южна Добруджа- септември, 1940 година, през февруари, 1941 година учителският съвет на Силистренската смесена гимназия решава без колебание патрон на гимназията да бъде Свети Климент Охридски. С това име гимназията получава и знаме с лика на светеца от Министерството на просвещението. То е тържествено връчено от името на министър председателя проф. Богдан Филов чрез директора на побратимената Ловешка гимназия на 23.май 1941 година на директора на Силистренската гимназия Лефтер Бояджиев.
След освобождението на Вардарска Македония през май 1941 година Силистренската гимназия установява трайни връзки с гимназията в Охрид, която също носи името на светеца.
През учебната 1941-42 година Силистренската гимназия е преименувана със заповед на Министерството на просвещението на „ Княз Симеон Търновски“. Това име си отива заедно с монархията през 1946 година, за да се възстанови общобългарското свято име на най-известния и заслужил труженик на старобългарската писменост и книжнина Свети Климент Охридски“.
По повод стогодишнината от началото на гимназиалното образование в град Силистра, през юли 2010 година, беше организирана екскурзия с учебна цел до град Охрид, където и до днес се пазят мощите на светеца. Посещението съвпадна с 1100-годишнината от смъртта на Свети Наум - другият голям учител и съратник на Свети Климент. Представителите на ПМГ „Св. Климент Охридски“ посетиха гимназията в Охрид, носеща същото име, манастира „Св. Пантелеймон“ в местността Плаощник, където се съхраняват мощите на Свети Климент, манастира Свети Наум, Самуиловата крепост и други български старини в някогашната столица на Средновековна България.
До нови срещи с историята на гимназията „Свети Климент Охридски“.