Селин Ариф от IXв с високо отличие на националния литературен конкурс "Петя Дубарова"


Добавено на : 15/05/2018

Селин Ариф от IXв с високо отличие на националния литературен конкурс "Петя Дубарова" С позволението на Селин публикуваме писмото й до нейния ментор в морето на поезията (г-жа Искра Йорданова) след приключване на награждаването. Думите на деветокласничката казват много повече от това, което ние бихме могли да напишем и споделим.
Нещата ''тръгнаха по вода'' още със стъпването ми в Бургас - заваля. Церемонията се състоя в Център за изкуства ''Морско казино'', а бургаските деца са изключително талантливи. Церемонията започна с монтирано видео от ученици, в което се описваше част от творчеството и живота на Петя, нейни стихове и снимки. Имаше изпълнение на оперна песен под съпровод на флейта и акустична китара, както и песни по стиховете на Петя, отново изпълнени от деца. Изобщо, атмосферата беше непринудена и творческа.
Мнозинството от участници бяха от Бургас, останалите идваха от Варна, Плевен и... Силистра :-). Публиката се състоеше от бивши и настоящи членове на журито в състав от 5 души и с председател проф. Владимир Трендафилов, близки приятели на организаторите, зам.-кмета по здравеопазването на града, който съвсем обичайно е и поет и ни насърчи да продължаваме в същия дух, за да покажем, че поезията не е просто средство за тийнейджърите да преборят меланхолията, а непреходно явление в човешкия живот, независимо от годините.
Сред присъстващите имаше много творци, познати и не чак толкова познати, но една жена, определена от самата организаторка на конкурса като най-нежната и докосваща българска писателка, беше самата преподавателка на Петя Дубарова по творческо писане... Тази жена, едва извикваща на помощ подвижността у себе си, говореше с такъв плам за миналото, за спомените, които я връщат към онова 17 годишно момиче, ненадминато по нейно мнение, независимо от талантливите участници, с които се е срещнала и се среща вече 21 години на този конкурс.
А коя беше организаторката? Жена, напомняща ми на някого, така и не се сетих на кого, а и тя не се представи със своята фамилия. Обяснимо защо. Беше хаотична, весела и, очевидно, пишеща, с особен поглед на ранена чайка.
Елица Дубарова (сестрата на Петя) никога не се е срещала със сестра си, но организира този конкурс в нейна памет и е уредник на къщата-музей "Петя Дубарова". Именно тя водеше програмата, като интересно беше началото на конкурса, тъй като участниците трябваше да заемат мястото си на сцената при чуването на откъс от творбите си. И така, всеки заемаше мястото си, познал своето писание. Впоследствие на сцената останаха тези с поощрителните награди, а другите бяха любезно поканени да седнат. За мъничко.
Връчиха ми торбичка с моето име и мястото, на което съм класирана. Казаха, че съм от писателите с модерен начин на писане и звучене. Тазгодишното издание на сборника ''Петя - пристан зелен'' отново съдържа произведенията на най-добрите от 219- те участници в конкурса. Поместили са двете ми краткостишия и честно казано ми е странно да виждам името си сред тези на останалите участници. Свикнала съм да присъства под стиховете ми в дневника и никъде другаде. При подаръците присъстваха неща, които веднага ми станаха любими - стихосбирка на Петя ("Ето ме днес, съвършено разлистена"), както и дневник за писане, две папки с гланцирани изображения на съвременния и старовременния Бургас, тениска с логото на града. Имаше също и плик с първата ми сума от стипендията, която ще получавам от 130 лв. на месец, но за нея допълнително ще се обадят и от конкурса ще издадат необходимите документи.
Има и нещо, което в понеделник ще Ви поднеса. Заслужавате много повече от този комплимент, но ми се иска да имате спомен от мен и настоящото ми писане, тъй като с времето много неща се променят, да не говорим за начина на писане. Така няма само аз да поглеждам с усмивка редовете, които са останали в миналото, но и Вие, тъй като зад тях стои вашата подкрепа, вяра, насърчителност и предаден опит.
Този конкурс не беше литературен. Смисълът беше по-дълбок. В него видях много повече и направих доста сравнения: за човешката воля и силата на словото, което ни възвръща енергията на онази младост и непорочност, забравени някъде назад, за добротата без излишна показност и превъзнасяне... Защото ''дубар'' значи всъщност ''добър''.
Пожелаваме на Селин да продължава да вълнува с красивото си писане и да открива в себе си непознати светове.




^ Върни се горе